ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!

Третата българска държава води своето начало от Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. Този договор, който възстановява България в етническите й граници, установени от нарочна международна комисия, е ревизиран няколко месеца по-късно от тогавашните Велики сили – Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия. Това става на т.нар. Берлински конгрес, който накърнява в различна степен интересите на всички балкански страни. Той създава възел от проблеми, превърнали Балканите в „барутен погреб“ на Европа. Тъкмо тук е началото на онзи процес, означаван с международния термин „балканизация“. Ето защо пословичната „балканизация“ не е плод на манталитета на балканските народи и държави, а е пряк резултат от своеволията на Великите сили.В съответствие с решенията на Берлинския конгрес на територията на Мизия и Софийско възниква Княжество България. Южна България е обявена за автономна област под името Източна Румелия. Македония остава в пределите на Османската империя. До Втората световна война обединението на българския народ е доминанта за външната и вътрешната политика на българската държава.България успява да си върне Южна България чрез безкръвен преврат през 1885 г. и част от Македония след Балканските войни от 1912-1913 г. Неосъщественият идеал за национално обединение предопределя присъединяването на България към Централните сили през Първата и към Германия през Втората световна война. Блянът и болката за Македония (разпокъсана между Гърция и Сърбия), които са живи и до днес, са платени от българите с две въстания и четири войни.
Но официална България, както и широката общественост, приемат днешните реалности такива, каквито са. Националният въпрос на българите е решим в идеала на Обединена Европа.

За първи път 3 март се чества през 1880 г. като Ден на Възшествието на престола на император Александър Втори.
От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.
Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник.
С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.

Вавилон -представяне…

Познавате ли древността….BABILON

Вавилон (на вавилонски Babili, евр. Babel בבל) – столицата на Вавилония – бил един от най-важните антични градове. Бил е разположен до Ефрат, на около 90 км южно от Багдад в днешен Ирак (провинция Babil). Руините от този град са открити отчасти в началото на 20 век (от Robert Koldewey и други).
Името Вавилон произлиза от акадската дума Bab-ilim и означава Божия врата. Обаче тази форма е още от акадците или вавилонците неправилно разбрана и произхожда вероятно от една по-стара форма, която днес не се разбира и вероятно е била babbillum. В по-късно време се е погърчило акадското име Bab-ilim, чрез което се образува днешната дума Вавилон.Евреите са го свързвали пренебрежително с “балал” – което на техния език означава “обърквам”.
За първи път името Вавилон се споменава през 3000 г. пр. Хр.. Около 2200 г. пр.Хр. Вавилон бил известен като храмово място и е принадлежал през 21 век пр.Хр. към близкия град Ур. При царуването на великия Хамурапи (1792-1750 г. пр. Хр.) града придобил водеща роля в стария Ориент. Той завладял почти цяла Месопотамия и е познат преди всичко чрез Кодекс Хамурапи, един от първите подробни сборници със закони.През 1595 г. пр.Хр. Вавилон бил превзет от Хетите, като кратко време след това попада под владението на Каситите (около 1590 до 1150 г. пр.Хр.). Каситите направили града-държава Вавилон за столица на Вавилония. Вероятно града става религиозен център на царството през 12 век пр.Хр., когато Мардук се издига до върховен Бог на месопотамския пантеон.

След 1158 г. пр.Х. до към края на 8 век пр. Хр. Вавилон е владян от различни династии, когато попада под влиянието на Асирия.

При управлението на царете на Нововавилонското царство, което било основано от Набопаласар (605-562 г. пр. Хр.), халдейската династия достигнала своя разцвет, чийто апогей бил по времето на сина му Навуходоносор II.

Александър Македонски завладял града след битката при Гавгамела и бил приет като освободител. Той поставил престола на неговата империя впоследствие във Вавилон, където по-късно починал.

Градът е известен със своите висящи градини и със строежа на Вавилонската кула.
Според античния гръцки историк Херодот Вавилон бил един „огромен град“, „разкошно построен – според мен – като никой друг град на света“. Той би трябвало да е имал 86 км дълга стена със сто порти. Освен това както се разправя е имало три и даже четери етажни постройки.

При разкопките на Koldewey се установило, че масите на Херодот били доста преувеличени, въпреки че 18 километровата стена все още изглежда импозантна. Вавилон бил построен от двете страни на р. Ефрат. Градът бил обкръжен от двойна стена, като на северната страна имало допълнително укрепление, където се намирала и лятната резиденция на царя.Същинският град се намирал в вътрешността на третата двойна укрепителна стена. Най-важната измежду осемте порти, Ищар-Порта, може да се наблюдава в Пергамон музеум в Берлин. Улица на шествията водела през града, покрай царския двореца до храма на Мардук и до Вавилонската кула.
След войната в Ирак през април 2003 г. американските войски изграждат защитен пункт около Вавилон, за да защитят античния град от крадци и вандали. По-късно, на 3 септември 2003 г. ръководството на пункта е поето от полски войски. Според доклада на съхранителя на британския музей John Curtis през 2003 и 2006 г. развалините на града са съществено повредени – например улица, павирана преди 2600 години, е разрушена от караните по нея тежки военни машини.