Благовещение

Благовещение e празник за всички християни независимо от традицията и църквата, към която принадлежат (православие, католицизъм, протестантство) и едно от най-големите тайнства в християнството. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Исус Христос. За него разказва Евангелието от Лука, глава 1, ст. 26-38. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век.
В България празникът се свързва по-често с идването на пролетта и затова на този ден задължително трябва да се яде „нещо зелено“ (коприва, спанак, лапад и др.) Според народните вярвания на този „благ ден“ по-леко и бързо зарастват всички рани, затова най-често тогава се дупчат ушите на малките момиченца. През деня всяка отрова губи силата си. Стопаните премитат къщите и дворовете си и палят огньове, които прескачат, за да не пострадат от змийско ухапване през лятото. Поради същата причина жените не докосват игли, куки или конци. По Григорианския календар Благовещение се празнува на 25 март. Празникът се пада винаги през Великия пост и на него се разрешава риба. На празника празнуват всички с името Благовест, Благовеста, Благой, Благойна, Богдана, Богдан, Боян и други.

Дева Мария 

Иконата на Св. Благовещение е от от неизвестен автор XVI в., от църквата „Св. Йоан Морски“ в Несебър. Днес в Градската художествена галерия в гр. Пловдив. 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, БЪЛГАРИ!

Третата българска държава води своето начало от Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. Този договор, който възстановява България в етническите й граници, установени от нарочна международна комисия, е ревизиран няколко месеца по-късно от тогавашните Велики сили – Германия, Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия. Това става на т.нар. Берлински конгрес, който накърнява в различна степен интересите на всички балкански страни. Той създава възел от проблеми, превърнали Балканите в „барутен погреб“ на Европа. Тъкмо тук е началото на онзи процес, означаван с международния термин „балканизация“. Ето защо пословичната „балканизация“ не е плод на манталитета на балканските народи и държави, а е пряк резултат от своеволията на Великите сили.В съответствие с решенията на Берлинския конгрес на територията на Мизия и Софийско възниква Княжество България. Южна България е обявена за автономна област под името Източна Румелия. Македония остава в пределите на Османската империя. До Втората световна война обединението на българския народ е доминанта за външната и вътрешната политика на българската държава.България успява да си върне Южна България чрез безкръвен преврат през 1885 г. и част от Македония след Балканските войни от 1912-1913 г. Неосъщественият идеал за национално обединение предопределя присъединяването на България към Централните сили през Първата и към Германия през Втората световна война. Блянът и болката за Македония (разпокъсана между Гърция и Сърбия), които са живи и до днес, са платени от българите с две въстания и четири войни.
Но официална България, както и широката общественост, приемат днешните реалности такива, каквито са. Националният въпрос на българите е решим в идеала на Обединена Европа.

За първи път 3 март се чества през 1880 г. като Ден на Възшествието на престола на император Александър Втори.
От 1888 г. се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство.
Еднократно като национален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник.
С решение на парламента от 5 март 1990 г. датата е обявена за национален празник.