Аз нямам стих за Пролетта,
защото щом е пролет,
живея смело – не творя.
Душата ми е полет.
Забравя моята ръка
за листа и молива,
открила бисерна река
в коси на самодива –
красива, с рокля от цветя,
ухаеща на роза,
зовяща всички сетива
да я превърна в проза,
в сказание за чудеса;
за радост и тревога;
за ласките на любовта;
за слънчевия огън
от сливането на тела
и допира на устни,
събудени за топлина
и раждащи изкуство,
по-съвършено от стиха,
от музика по-чисто.
Аз нямам стих за пролетта,
защото Я обичам.
Яким Дянков
Радостта от гъделичкащото сетивата ново събуждане кара хората неволно да се усмихват. Тези усмивки са предвестниците на пролетта!
Пролетта е живот! Пролет
